Jan 10, 2009, 11:09 AM

Не притворно 

  Poetry » Civilian
679 0 15
Хубава е собствената ми градина,
празнично ме мами - да премина
всеки божи ден и в нея да надиплям
сага в живи стонове на самодива.
Живи и пулсиращи, във тях се сгушвам,
вдишвам необятност с топлите им устни
и с въздишка след въздишка ще целувам
в тъмното тяхната посока нужна
на частиците невидими с моето име...
Стонове - сол за земята, сляпа, зрима,
с рай и ад ме засипете, без притворство,
аз мило ще пристъпя - миротворно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Random works
: ??:??