По улицата днес вървях и се заслушах
в една мелодия на просещ цигулар.
Поспрях се, този път не го подминах,
замаяна от трелите на този просяк стар.
Свири, свири в този ден,
но не от радост, а от мъка тананикай
и пак с гласа, така студен,
самотата ми при себе си повикай!
Свири! Не спирай! Продължавай!
Мелодията е така красива
и мен и други утешавай,
макар че болката сега убива. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up