Как успя да ме заключиш в твоята кутия с форма на сърце?
Та ти си всичко, което не трябва да си!
Но има нещо, което не си е на мястото,
може би е много незабележимо.
Или пък е прекалено голямо и ще ми докара тумор.
Той ще си седи в главата ми и ще се разпространява толкова
бързо, точно като твоята отрова...
Не трябваше да си ти,
не трябваше да си ТАМ.
Но ти беше.
Видях те и сърцето ми спря да тупти...
Но не бе като всички останали истории... Имаше нещо различно,
може би ти.
Ти си толкова права,
но в същото време и толкова грешна.
Мисля, че всичко това, което изписах досега,
е глупост и несвързани думи за теб,
но за мен всяко изписано изречение
на този лист има толкова много емоции
и откровения, че дори
самата аз се обърквам.
В заключение ще кажа,
че ти трябваше да се появиш и ти го направи.
Ти промени света ми,
който стана по-добър за мен.
Но не и за тях.
Но какво ме **е?
Ти си моите витамини,
нужна си ми!
Не си отивай!
© Отрова Кобейн All rights reserved.