Ослепя ли, когато си тръгна?Не видя ли какво си за мен?Тез очи, във които се влюби,как сега те поглеждат смутен?
Не разбра ли, когато замина?Колко плаках за теб след това?Колко много от болка проклинахзлочестивата моя съдба!
И... не чу ли, когато те виках?Надвесена от онази скала,от която двамата щяхмеда летиме със птичи крила!
От тогава минАха години...!Дълго чаках на скалата сама!Тъжни песни ми пяха орлите,удържАха ме здраво с крила!
Оцелях,но не исках да знаякак си ти и какво ни дели!Със орела, приятеля верен,не допускахме вече беди!