Jan 22, 2016, 7:40 AM

Не ревнувай, море 

  Poetry » Love
362 0 8

Не ревнувай, Море

 

Загрижено, морето ме облече

изцяло - от главата до петите.

Извади водорасли отдалече,

изхвърли ги със рев от дълбините.

 

Аз знам защо го прави - то ревнува.

Привикнало е да сме само двама.

Не иска други да ме виждат и сънуват,

единствено покрита с морска пяна.

 

Недей, море! От Него не ревнувай!

Ти погледа му запомни - виж как ме гледа.

Ах, този поглед! Той ме развълнува!

Направи ме безмълвна, нежна, бледа!

 

Дойде, когато аз те изоставих -

ти беше станало така студено!

С ръце ме хвана, бързо ме изправи

и без да мисли, си остана с мене.

 

Затуй, море, недей да се терзаеш!

За първи път аз някому се вричам.

Ти запомни едно - от мен да знаеш:

И двама Ви, еднакво Ви обичам!

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??