Онези пламъци в очите ни,
не са отблясъци, не са.
Нощта е кротка сред звездите си,
но могат да я изгорят,
да я запалят, лумнал факел
с една единствена искра.
Не ме прегръщай, огнен вятър,
след който пак да се гася.
Недей! Не идвай! Стой далече!
И нека е проливен дъжд!
Че сили нямам. Нямам вече!
И всички истини болят.