Денят допива последната си бира,
застъпва нощ със силно питие,
натръпва ритъм на ненастроена китара,
мъгла люти в очите от цигарен дим...
В компания от тъпи случки
няма да се сетиш, че си само ти,
сгърчил плешки, прегърбен върху бара,
не чакаш никой, и сам не си...
Издраскана в миялна, с чужди отпечатъци,
на тази чаша си познайник стар,
за кой ли път ѝ казваш "здрасти"...
На кого му пука, да брои... ...