Не разпилявай думите напразно.
За истинската само помечтай,
че думите са обръч от желязо,
макар за тебе да са малък рай.
Умееш ги и лесно ги изричаш.
Пилееш ги – като река текат
и нечия душа със тях събличаш,
и пиеш от искряща голота.
Не хвърляй думите си ти нахалос,
нали са разноцветни семена.
Посяваш жито, а покълва жалост
или копнеж, ала пред теб - стена. ...