Когато падне нощ и затворя своите очи,
пред мен се появяваш ти.
Пренасям се в нови прелестни земи, 
заобиколена от цветя безброй 
и сини планини.
Лицето ти към мене гледа,
облива ме със слънчеви лъчи,
предизвиква в мене радост 
и сърцето ми лети.
С тебе всичко става тъй красиво,
така щастлива ме караш да че чувствам ти.
И щом за миг повярвам, 
че не си само в моите мечти,
идва утрото и отваря очите ми.
Внезапно всичко се изпарява: 
и цветята, и сините планини, 
единственото хубаво остава, 
че не само сън си ти.