НЕ СЕ НАУЧИХ ДА ИГРАЯ ШАХ.
В живота спорех винаги излишно.
Свалената царица често бях
и с пешките поплаквах скришно.
Играта с дървени коне
за мен бе бавен ход.
Трябваше през любовта поне
да премина във галоп.
Не се научих да играя шах.
Живота си не ти разказах.
Защо ли, господи, бе този страх
от себе си ли те опазих?
© Вероника Митева All rights reserved.
животът постоянно ме матира -
какво от туй, сега разбрах,
стратегия най-първо да избирам!
В живота партиите шах са много! Харесах метафората!