Не се научих да живея без сърце
и да обичам просто от учтивост.
Раздавам и пилея, с две ръце,
ни сметки знам, ни дребна предпазливост.
Не се научих в пътя да вървя –
все карам я напряко, през просото,
А никнат пътища по моята следа.
(Твърдят, че стръмни са, но водят нависоко)
И не, не се научих да плета –
ни плетки и въжета, ни интриги.
На тръни и на въглени седя,
умирам в небеса, живея в книга. ...