Jul 3, 2006, 10:25 PM

Не се научих да вървя 

  Poetry
729 0 13

Не се научих да вървя,
да стъпвам на земята.
Разперира крила летя
с очи във синевата.
Понякога сред облаците
очите ми сълзи отронват,
не в белите и пухкави,
а в тъмните, дъждовни.

Не се научих да вървя.
Да стъпя вярно, здраво.
Да ритам брутално, кораво,
да прегазвам доверието.
Защо да стъпвам по земята?
В небето е моята сила!
Там си лекувам душата,
там се чувствам щастлива!

  



 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??