Не се обръщай!
Миналото ти самотно скита.
Присяда, после пак си тръгва.
Не можеш да го върнеш никога.
Отива си и всичко е различно.
Дори в съня ти, то е вече друго...
и кучето, и залезът, и барът,
са овехтели някакви реликви,
с които истините ти заспиват.
Когато остарееш - обърни се!
Тогава, миналото ще те чака -
с онази, с твоята усмивка.
© Виолета Томова All rights reserved.