Не се обръщай дори за миг назад,
времето в душата ми завинаги е спряло.
Без любов всемирна, знам, ще се умре от глад,
сърцето знае къде и колко е посяло.
Не се обръщай нека хората да гледат,
дори и дрипав кръвта в тялото кипи.
Далеч очите нека да се взират,
омразата не ще да скъса ни плътта.
Мълчаливо следвам своята пътека,
нарисувана с чудни цветове.
Заслушан в природната ни фонотека,
вървя, вървя към други светове.
В.Й. 11.02.2016г.
© Васил Йотов All rights reserved.
Така е. Поздравления за силния стих!!!