Прекрачих прага и не се обърнах, тръгнах.
Чух скърцане на външната врата.
Постелята оставих топла
като ласка от майчина ръка.
И никой друг не тръгна с мен,
но пътя беше светъл и щастлив.
Оставих зад гърба си недоволството и скуката в града,
който обичах и реших да си намеря нова обич
и други цъфнали липи.
Оставих се сърцето да ме води, не сгреших.
Съдбата смелите обича.
Не ме е страх по пътища различни все да тичам. ...