Не се отказвай от мечтите си...

И аз имам моите големи мечти,

но време е от  тях да се откажа,

като виждам как животът ме върти,

безсилна съм аз друго да направя...

Във всеки живот ли идва този миг,

когато болезнения избор трябва да направиш,

това означава ли, че си се провалил,

има ли начин за мечтите си да забравиш...

Да, явно при повечето от нас е така,

казват, че мечтите им били наивни и детски

и просто ги отхвърлят с лека ръка,

привидно спокойно, но страдат зверски...

Но някак си животът продължава,

в една съвсем различна от мечтаната посока,

успокояваме се, че правим това, което трябва,

а понякога нощем ни мъчи една  скрита болка...

И така е, времето минава,

постигаш някакви нарадващи успехи,

започваш бавно да се примиряваш,

но къде е рицарят с бляскави доспехи?!

Къде е игрището, екрана и голямата сцена -

нима офисът лъскав може да ги замени?!

Полицейската кола, престилката лекарска, Холивуд, Виена...

Детето в теб не ще ти го прости!

Предаваме мечтите си, това е жалко,

малцина смели са да се борят докрай за тях,

а останалите на тези малцина помагат,

техните мечти да осъществят...

04.08.2014