Не се познах...


Дочувам глас в далечината да крещи

и виждам две протегнати ръце,

прегърнах някой и почувствах върху рамото сълзи,

погледнах го - не бе момче...

Сълзите й изтрих с ръка.

Завих я плахо с моето палто.

Предложих й да сподели Тя своята тъга

и Тя ми заговори за момче едно.

Каза, че обича го безумно,

а той с друга е сега

и мислела за най-разумно

да прекрати Тя своята съдба...

Затворих си очите и я слушах.

Тя говори ми със часове,

когато ги отворих, Тя бе сгушена

на пода във едно въже...

Наведох се - Тя спря да ми говори

и видях до нея остър нож.

Помолих я със мен да дойде, а Тя ми отговори,

че това било последната и нощ...

Казах й, че има други, за които да живее,

че друг ще срещне и ще го обикне,

но я чух през сълзи да се смее,

защото никой друг не може да обикне.

След около пет секунди Аз лежах до нея

и стисках здраво същото въже.

Да направя същото започнах да копнея,

мислейки за нейното момче.

Сълзи горещи палеха лицето ми

и се загледах в точица над мен,

а ножа хванаха ръцете ми

и го почувствах ледено студен.

Обърнах се наляво да я видя

и протегнах пак ръка,

изплаших се - какво да видя...

Аз пред огледалото лежах!