Когато с мрака ти се слееш
и болката опознаеш,
ти идва да крещиш и плачеш
и безмощен, сам с душата си се влачиш
и от сълзи и страдание уморен падаш,
без сила и капка за желание да ставаш!
И там сред мрака тъй самотен,
страдаш безкрайно,
плачеш потайно,
но от сълзи полза няма!
Единственото спасение е да станеш и напред да продължиш
и със сетни сили да търсиш спасение, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up