pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
873 17004
Jul 26, 2023, 2:56 PM

Не се разбиват тежки буци скръб 

  Poetry » Civilian
444 4 12

                    Изпили вярата на шумни глътки,

                    напразно старците превиват гръб.

                    В трапчинките на тихите им стъпки

                    расте вместо надежда – скръб.

 

                                  "Тюленово" – Йордан Кръчмаров

 

 

Защо, изяли цял чувал със сол,

не знаем още кой кого предава?

Какво се случи с оня мощен ствол,

разцепена е нашата държава.

 

Надеждите ли някой пресоли,

че като чироз съхнат вън на пруста?

Целта ли бе сменена пак или

продажна сган сама съблече фуста?

 

Прахосана е силата комай

и славата ни на юнашко племе.

Септември никога не стана май,

но ние сред лъжи красиви дремем.

 

Безбожно скъп е, затова един

самун разделят три стомаха още.

Но може ли за следващия син

да стигне? Той от глад ще плаче нощем!

 

"Напразно старците превиват гръб"

над пролетни лехи, от тях садени.

Не се разбиват тежки буци скръб,

затрупали мечти опорочени.

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Твоите думи са също голяма награда за мен, миличка Скити! 💕Наистина се върнах от награждаването много заредена! Благодаря ти, че вярваш в поетичното ми перо, скъпа!💋
  • Поздрав, Мари, за стойностната поезия и за заслужените отличия!
    Много се радвам, че си успяла да присъстваш на церемонията, представям си с колко положителни емоции си се заредила!
    Успех и занапред на красивото ти и богато творчество! (М)💖🌹🌹🌹
  • Твоето присъствие на страницата ми винаги е белязано със стойности коментари, които много ме радват, Младене! Благодаря ти!🥰
  • Парадоксално, но дърветата с разцепени стволове понякога надживяват събратята си с цели стволове. Не може да има единство в държава с толкова много комунисти. Това противаречи и на здравия разум. Хубав и маркиращ важни въпроси стих, Мария, при това актуален!
  • Приемам с широко отворено сърце и коментари, които са написани не за да ме хвалят. Благодаря ти, Анани!
  • Поздравления за успехите, но предпоследният куплет е малко пресилен. Първо от него остава впечатлението, че за да съществува човек му трябва най-малко по един самун хляб на ден, което едно е невярно, а второ - нездравословно. И после - чак пък да е "безбожно скъп" хлябът, съгласете се, че това е доста преувеличено. Иначе е написано много добре. И наистина напомня на стила на Недялко Йорданов, когото винаги съм харесвал.
  • Блгодаря ви за подкрепата, момичета! Това е второто стихотворение, с което участвах в конкурса "Сол за живите", което също е получило максималната оценка от председателя на журито Недялко Йорданов. Щастлива съм, че успях в последния момент да отида на награждаването!
    Хубава вечер ви желая, Петя и Мини!💕
  • Прозвуча, като изстрел в това тъжно безвремие, Мария! Колко навреме дойде този истински стих. Как да не ти стисна, с признателност ръката и да аплодирам патриотичната ти душа!
  • Силно, но и тъжно. Такава е родната действителност.
  • И в моето гърло и заседнала такава буца, не знам как да се справя с нея и от време на време давам право на тъжните ми мисли за действителността, в която живеем, да излязат навън под формата на стихове.
    Зарадвахте ме с присъствието си, Георги и Ники, благодаря!👍🥰
  • Мери!!!!
  • Като траурен звън за тази вълча реалност.
    Поздравявам те.
Random works
: ??:??