Играем с теб най-древната игра,
а тя, измамницата, с две лица е...
Понякога дарява ни с крила,
друг път, така боли, та се не трае.
Понякога е топла, като сън,
във който няма нищо невъзможно.
Друг път кънти, като камбанен звън.
Обърква ни и прави всичко сложно.
Усмихва ни! Сърцата ни трептят...
В стомасите ни пърхат пеперуди...
Разплаква ни! Ту огън сме, ту лед,
побърква ни със нежната си грубост. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up