...Не се забравя делото любов...
и не се губи завинаги нуждата и съзнанието...да се обича...
На прага на всичките ми страхове
загуби, съмнения, грешки и провали
покрай раните и спомените от миналото
любови променени, но незабравими...
В невинността на всеки един ден,
в иронията на живота без живот,
и в самоиронията на съюза между
болките и радостите, допълващи се взаимно,
в това, че едното не може без другото,
за да се усети истинското щастие, любовта... ...