С теб са свързани мечтите ми.
Mакар че ти си причината за сълзите ми!
Oтново искам с теб да изживея любовта,
макар да знам, че всичко ще забравя
с първите лъчи на сутринта!
За бога, животът ми е сивота!
Няма блян, няма красота.
Няма капка топлина,
няма кой да ми подаде ръка!
И аз отново съм сама,
и ти навярно си с другата жена.
Това е нашата игра, която беляза моята душа
и тя вече знае истинския смисъл на думата - самота!
Ето затова трябва да те забравя!
Ето затова трябва и спомените да залича -
в сърцето нищо да не остане - и помен от любовта!
Но аз пак за миналото си мечтая!
За красивите, лъжовни дни.
В които вярвах, че живея,
за които и днес не спирам да копнея.
Затова сега съм смирена и добра -
затова съм покорната жена.
Всеки миг е напоен с тъга,
всеки миг с теб е една горчива сълза.
Колкото и да искам - спомените не ще изтрия.
Щом ме черпиш - аз ще пия!
И пак ще страдам, и пак ще съм сама.
И пак, и пак ще проклинам любовта...
P.S. И пак в сърцето ще изплува един красив спомен от любовта...
© Весела Апостолова All rights reserved.
Времето е най-добрият лечител...