Сърце мое, къде си?
Сърце мое, бъди до мен!
Сърце мое, бий...

Продължавай - тупти!
Той обърна пътеката...
А ти биеш за него...
С надеждата, че някой ден

той ще реши да се върне...

ще реши да пребяга пътя до теб...

да изживее всичко изпуснато...
С теб!
Сърце - бий!!!
Продължавай - тупти!!!
Ще чуеш гласа му...
някога след себе си...
Една сутрин ще се събудиш...

Слънцето, будно ще ти намигва,

с изкуствена усмивка...

и ти ще го видиш

как сладко спи до теб,

но вече ще е късно...
Ледът на сърцето не ще може

да се размрази...
Но някой ден... може би...
Някой ден, но не сега...