Тази есен е просто туршийно-оцетена...
Тази есен, по ловджийски, е сива...
В тази есен обичам да гледам лицето ти!
В тази есен си една самодива!
Тази есен е просто чушкопечно-пиперена...
Тази есен е шупнали джибри...
В тази есен очите ти отново намерих,
а от трънче умира колибрито...
Тази есен е просто бурканено-подредена...
Тази есен е дъждовно-разплакана...
Стихът пак се рони, за тебе от мене,
моя скрита тъга, дето чакаш...
Тази есен е просто мешово-нацепена...
Тази есен е семенно-трудна...
Чуй как шепне, в съня ти, сърцето ми
и не ща... Не ща да си будна!
© Красимир Дяков All rights reserved.