Пак е късно вечерта,
ти не спиш и аз не спя.
Мисля си какво се случва с нас
и кой от двама ни е по-виновен?
Аз ли, дето толкова наивна бях,
или ти, че безразличието ти е в повече...
В стаята е тъмно
и такава тишина цари...
Аз не спя и ти не спиш.
Вероятно, само вероятно,
мислиш как от мене да си тръгнеш...
Винаги така било е с нас,
но не, няма друг виновен...
В случая съм по-нещастна аз,
а ти все същият ще си останеш!
Чудя се обичал ли си някога,
някоя, преди мен, която и да е,
държал ли си на нея толкова,
че да те боли, когато тя е другаде?
Аз мога да ти отговоря
и знай това, което чуеш, ще те заболи:
Не си обичал никоя преди... 

бъди такъв и обещавам ти - това не ще се промени!