Изминаха години,
откакто ти си тръгна.
Очите твои сини
от мене ти изтръгна.
Избяга надалеко,
без сбогом да дадеш.
Нарани ме тъй жестоко,
а молех те да спреш.
Отскубна се от мен
и изпари се тайно.
Превърна моя ден
във лутане безкрайно.
Изчезна ти безследно
и не мога да те върна.
Не успях и за последно
аз да те прегърна.
Но знай, ще те обичам
и сърцето ми да спре.
Запъхтян към теб ще тичам,
да бъда твоето момче.
Нощем теб жадувам,
макар обгърнат в лед,
обичам те и те целувам.
Не ще забравя теб!
© Владимир Ганчев All rights reserved.