Не си дошла, а вече си отиваш

Jan 15, 2012, 1:11 AM

Poetry » Love

770 0 0

Не си дошла, а вече си отиваш,
далечни, стъпчиците ти отекват
в слуха ми, болестно примиращ,
а болестта - мълчанието тежко.
Неказаните думи ме пронизват,
крещи без глас във мене словото...
и онзи поглед, който теб не вижда,
вини ме, че съм те прогонила.
Но как се гони онова, което
отива си, преди да е дошло?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Не си дошла, а вече си отиваш

Want to read more?

Random works