Aug 21, 2008, 10:26 PM
Не си ли виждал
Живота си по тебе пропилях
и стена днес като ранена птица.
Виновна съм, че с тебе бях,
но не и за това, че те обичах.
Не си ли гледал цвете как разпуква,
не знаеш ли на дивото вкуса,
не си ли виждал вятър да препуска -
слепец ще си останеш до смъртта.
и стена днес като ранена птица.
Виновна съм, че с тебе бях,
но не и за това, че те обичах.
Не си ли гледал цвете как разпуква,
не знаеш ли на дивото вкуса,
не си ли виждал вятър да препуска -
слепец ще си останеш до смъртта.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
нищо, всякакви ги има! добре си написала!
-
Много ми хареса
"Виновна съм, че с тебе бях,
но не и за това, че те обичах." -
...на дивото вкуса...
в утаената горчилка... -
Някои индивиди имат очи, за да гледат, но не и да виждат!!! Поздравчета!!!
-
някои...така и не проглеждат...до края...
прекрасен стих...с обич, Геви. -
Спомените са част от живота ни, макар да са болезнени и тъжни!
-
Тъжно..., но не съжалявай! Запази си вкуса на и към дивото!!!
Поздрав и от мен! -
Виновна съм, че с тебе бях,
но не и за това, че те обичах.
Не се чувствай виновна, това са уроците!
Поздрав за стиха!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
