Не си ме родила от извор да пия,
от медено утро нектар да събирам,
във нечия пролет - напъпила вишна,
във нечий живот да съм сетна любима.
На горски поток тишината си мия,
очите се взират в гората отсреща,
желязна душа във гръдта си съм скрила,
сватбари със бъклица няма да срещна.
За мен прекипяло е дяволско вино -
главата да мъти, нозе да слабеят,
за всяка целувка да имам присъда,
за всяка любов да напиша жалейка. ...