Вдъхновено от
"Един от 100 миража е оазис" - ria
Пустинен вятър разпиля очите ми
на сто страни - да търся любовта ти.
И литнаха, прашинкови, сълзите ми.
Във дюните натрупаха се - златни.
Във жарките им блясъци пропаднах.
Заспах в миражите на Слънце сляпо.
Събудих се - от всякога по-жадна -
в ядрото на запаленoто лято.
А ти си бил зад тях, когато лазех.
Намерил си очите ми разпръснати ...