Не си отивай, утре ще е късно,

не позволявай спомени да завалят,

душевни листопади да задръстват

пътеката обратна за дома.

Не си отивай, гордостта е тъжна,

тя няма с кой да сподели света,

отива ù врата да тръшне,

но после е с наведена глава.

Не си отивай, учи се да преглъщаш,

като лекарство взимай любовта,

дори на малки дози, ни превръща

от хомо сапиенс във божества.

Не си отивай, поседни за малко,

дори ден-два да помълчим,

ще бъде адски много жалко

граденото с любов да разрушим.

П.п. Не си отивай!