Не си отивай, август. Остани.
Усмивката ти още е солена.
Недей изпълва птиците с мечти
за друга топла, някаква вселена.
Заминеш ли, умира част от мен,
която като малка тайна пазя.
След теб се сгъва в жълто всеки ден
и плаче безутешно на перваза.
Не тръгвай още. Този път постой
година-две в дворец от бели миди.
Увяхнали звездите ти безброй
отнася ги потока Персеиди. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up