Отиваш си,
но в мен остават
ръцете ти, добри и щедри.
И те в съня ми ще даряват
милувки топли, нежен шепот.
Отиваш си,
но в мен остават
горещите ти устни жарки.
И те в съня ми в мен ще палят
на късната любов пожара.
Отиваш си,
но в мен остават
очите ти дълбоки, мои.
Те топлина ще ми даряват,
докато дойдеш ти отново.
Отиваш си,
но в мен остава
сърцето ти, само и тъжно.
Аз няма да го изоставя -
с любов и нежност го обгръщам.
© Роза Василева All rights reserved.
С обикновени думи за обикновени неща постигаш необикновено въздействие.
Така леко, живо и истинно се редят думите ти... естествено, както дишането... като въздишка...
Браво ти!
Поздрав!