petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
Nov 30, 2006, 10:20 PM

Не си предавайте душите 

  Poetry
634 0 6


Колорит от цветове съм и изграждам
упорито своята душа, макар ранена.
Тя плаче заедно навън с дъжда,
но иска никой да не я променя.

 

Кажи ми, Боже, как така желаят
като на други зло да бъде моето сърце?
Нима светът би бил щастлив с онази
мъст, която иска мрака да простре?

 

Тя с грохота на кавалкада покорява
детските и чисти от греха души.
Ще спасят ли сърчицата си невинни,
или ще озлобеят в идващите дни?
 


Светът потъва в мрак и гладна сивота,
и само тук-таме мъждукат неубити,
загърнати от добротата мънички сърца...
Брои ли вече Сатаната дните им?


Сред хаоса в безименния град студен,
където никой е за някого навеки,
бисерни сълзи от детските очи струят -
те за истинските хора са пътеки!

© Петя Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??