"Не си сама..." - прошепва ми нощта
и мята чергата над старата ми стряха,
отключва, за да влезе любовта,
макар отдавна да не я очаквам.
А тя не влиза, седнала отвън,
наметната със шал като старица -
била е тук и чувала е глъч,
на стари хора, на дечица...
Гори свещта поредния ми ден,
на пейката и аз седя - прашинка,
залепва ми сърцето като клей,
ветрецът тих животът ми разлиства. ...