Кръвта във тялото ми е като вода, в която бавно плува унизената ми същност. Пред теб усмихвам се и крия своята тъга. Не си виновен, че срещнахме се твърде късно.
Душата ми захвърлена върху паважа, разбита на хиляди парчета от стъкла, от удари ранена и премазвана, умира там във тъмното, в прахта.
Но не, аз не искам да ме съжаляваш, така повече ме би ранил. Но ще дойде ден, ще ти докажа, че когато отблъснал си ме, си сгрешил.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.