byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
Jun 7, 2006, 12:10 AM

НЕ СИ ВИНОВЕН 

  Poetry
751 0 10
Кръвта във тялото ми е като вода,
в която бавно плува унизената ми същност.
Пред теб усмихвам се и крия своята тъга.
Не си виновен, че срещнахме се твърде късно.

Душата ми захвърлена върху паважа,
разбита на хиляди парчета от стъкла,
от удари ранена и премазвана,
умира там във тъмното, в прахта.

Но не, аз не искам да ме съжаляваш,
така повече ме би ранил.
Но ще дойде ден, ще ти докажа,
че когато отблъснал си ме, си сгрешил.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??