Докога ще слушам лъжи,
докога, ми кажи?
Играеш си така,
сякаш съм играчка.
Не си заслужава да гоня вятъра,
играй си сам в театъра,
в който главната роля си ти,
клоун жалък, отивай си.
Ограбена, безжизнена стоя,
няма да те спирам - върви си по пътя.
Забрави, че ме има, забрави,
чакат те нови роли, нали?
Голи обещания даваш пред мен,
куп разочарования носиш ден след ден,
а аз да прощавам - докога?
Уморих се, не мога повече така!
Не разбра любовта ми,
разпиля чувствата ми,
не си заслужава да съжалявам,
не си заслужава да се надявам.
Решението за раздяла надделя,
искаш шанс, а колко шанса пропиля?!
Сега върви, трябваше отдавна да реша
и никога повече да не греша.
© Мария All rights reserved.