Не ме занимавай с твоите глупости!
Обичаш ме? Това ли е любов за теб?
Обичаш тези, които нараняваш
или нараняваш тези, които обичаш?
Нима това смяташ за съдба?

Казваш ми, че много съжаляваш
за всичко, сторено от тебе до сега.
Дали изобщо има доза истина в това
или пак лъжа е в твоята игра?

Но защо изобщо ги има тези въпроси?
За мен всичко е ясно -
ти не можеш да се промениш,
такъв си и такъв ще си останеш!

Недей да протестираш! Не съм в заблуда!
Ти си този, който не вижда.
Има само едно момче за мен
и това момче не си ти!