Feb 27, 2015, 12:16 AM

...не снега 

  Poetry » Other
324 0 2

 

 

 

 

Спомени затрупват ме със сняг.
Ти пак на юг отлитна с ятото.
Щъркел в зимата съм аз.
С две счупени крила-душата му.
Ти сигурно опитваш да гнездиш.
Подхвърлят ми на мен трохи сега.
Ще свикна с хората, ще им се доверя.
Това ще ме убие, не снега.

 

Ст. Русев

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Младен, вярваш или не, оказа се, че стимулът да пиша си ми ти. Мислех си, ще ще съм насърчаван от жени, а попаднах на градивната ти критика. Мисля, че последното повече ми допада(Не съм гей). Благодаря ти дотук за всичко. Малко съм чепат характер, но...
  • Кратко, изстрадано и добре изведено стихотворение,с неочакван край.

    "Щъркел в зимата съм аз.
    С две счупени крила-душата му."

    Паметни редове.

    Поздравление за написаното!

    П.П.

    "Сняг - знак за равенство
    между топлите спомени...
    само птицата с вледенени крила
    е познала вкуса на снега" /Любомир Захариев/
Random works
: ??:??