Не спирай да ми пишеш - удряй с думи,
дори от тях ужасно да боли,
най-страшно е за мен да те изгубя,
а раните са истини, нали...
Не спирай да ми пращаш свойте мисли -
докосвам ги във тъжната мъгла -
далечни ли сме или близки,
усеща с фибрите си любовта...
Не спирай да очакваш чудесата -
те случват се във онзи миг избран,
когато коленичи в нас мечтата
пред меча на гневливия титан...
Не спирай да се учиш от сълзите -
лекарство са за страдащи души,
които в суетата вечно скитат
със кърпено палтенце от вини...
Не спирай да създаваш красотата
в очите твои – сетния ми храм,
с любов покръствай мъжката ми радост
и с нея аз молитва ще ти дам...
© Михаил Цветански All rights reserved.
Успял си да постигнеш много силно внушение с повторенията в началото на всеки стих.
Бравос