Не спирай

Feb 23, 2013, 4:54 PM

Poetry » Phylosophy

572 0 1

Едно ясно, синьо небе
и красиво, обширно поле.
Между тези две неща...
Аз вървя...
Хиляди картини минават през главата ми.
Мънички иглички пронизват сърцето ми.
Това ли наричат любовта?
Продължавам да вървя...
Сбогувах се с души безброй.
Мъртъвците падат кат порой.
Зад всеки ъгъл чака ни смъртта.
Въпреки всичко, аз вървя... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Не спирай

Want to read more?

Random works