Не става? Да?
Прати го в коша!
Така е то
с умрели истини!
Почти като
тела разложени,
наплюти
от мухите бисерни.
Така е, с избуели думи.
Те нямат цвят.
По-скоро – тръни.
По-скоро – троскоти и шума,
увяхнала във младостта ни.
Така е, с наторени
долища,
в които в сън
без теб
съм скитала.
Сега съм тук.
Не помня болка.
Не помня как
се пишат стихове.
© Павлина Гатева All rights reserved.