Срамувам се от всичкото очакване.
Такава ненаситност е вродена...
Каквото дойде - дебнене за щастие
и делници спокойни, безпроблемни.
А дадено ми е да чувствам болка,
да губя път и поглед от объркване.
Със Ада свикнах може би дотолкова,
че тайно завидях на всички мъртви.
Нали се уча всячески да мога,
да примирявам здравец с карамфила.
Танцувам в буря и каквото дойде.
Не става казват хубостта насила.