Есента листа подритва...
носи облаци без дъжд!
Всеки миг очакваш извисяване,
сблъсък на титани, може би
за черна мъст... Кокала да бъде
там където, безхаберието е на влас.
Силата отдавна се е скрила, отдавна
е прекрила свойта идентичност...
Не смее даже във съня ти, вяра да събуди
и на далече, мечтите твой да прокуди.
Живота точи ножица, ръждива...
от пиедистала някой дрезгаво реве!? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up