Аз чакам да напишеш отдавна нещо,
не стихнаха ли всички бури вече ...
сина ти как е, .. по-спокоен ли е вечер,
все още ли почиваш на терасата, за дълго.
Дори не знаеш колко много липсваш,
и как до болка съжалявам "че така е",
не просто за вината или всяка сложна истина,
а просто като нещо родно, дето вътре няма го.
Нали казах ходих там на плажа,
това което нарисува, нищо не остана,
остават спомените като филм от миналото лято,
което няма как да съхраниш във памета си дълго. ...