Светът размива се в далечината,
пред мен оставаш само ти,
крадеш от мене смисъла на светлината
и сурово, но убедително мълчиш.
И аз стоя, изгубено прикована,
дишайки въздуха от твоите гърди,
забравила, че друга с пръстен си хванал,
забравила, че все някога ще си вървиш.
Целувам те и всички врати отварям.
Каквото мое имам го - вземи.
И без туй празно след теб остава,
и чезне смисълът на нощните вълни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up