Oct 1, 2021, 1:48 PM

Не стой на гроба ми, и не плачи 

  Poetry » Phylosophy
1115 0 2

   Не стой
      на гроба ми, и не плачи.
   Аз не съм там,
      склопил очи—
Аз съм хиляда вятъра, които духат,
и диамантен блясък във снежеца пухкав;
аз слънце съм върху узряла ръж,
и нежността на есенния дъжд.
Когато се събуждаш сутрин в тишина,
съм бързият, възвисяващ порив
на полета на птичите ята;
звездица, светеща в нощта.
   Не стой
      на гроба ми в печал—
   аз не съм там.
      Не съм умрял.

 

Оригинал:

   Do not stand

      at my grave and weep,
   I am not there,

      I do not sleep
I am a thousand winds that blow;
I am the diamond glints on the snow.
I am the sunlight on ripened grain;
I am the gentle autumn's rain.
When you awaken in the morning's hush,
I am the swift uplifting rush
Of quiet birds in circled flight.
I am the soft star that shines at night.
   Do not stand

      at my grave and cry
   I am not there;

      I did not die.

© Nikolay Nikolov All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прочетох... и аз така мисля- за вятъра, за порива.
  • Може би е за раздел преводи? Всеки случай, много красив превод. Знам текста, но не помня откъде. Поздравления!
Random works
: ??:??