Не стъпвай по моите стъпки, сине.
Там е пълно със тръни и бурен…
Малко са хората, щом ги надминех,
да се усмихват на нрава ми буен.
Много бяха тези, мили ми синко,
дето се чудеха вечер и сутрин,
какво въже да изплетат тънко,
та да ме видят болна, чумава.
Но и да паднех, синко, пак ставах.
И пак всекиго с добро гледах.
Не сторих зло никому, не пожелавах.
Само Бог молех за спасение. ...