Jul 18, 2009, 9:42 PM
... не съдя за вина
От рибите се учих да говоря...
Понякога, но много тихо.
Когато ме заливаха водите…
Заради хората се учих да летя
За да ги виждам отвисоко.
Но не да съдя за вина...
От птиците научих се да ходя.
Краката ме боляха.
… сякаш корени.
Заради вятъра научих се да тичам.
За да го стигна.
Не съм онуй ти вятърничаво момиче.
А от морето си откраднах обич.
Много обич...
Безбрежно, за да мога да обичам.
© Нели All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
прекрасна творба, Нели.
-
много красиво стихотворение! дори мога да кажа и поучително - човек се учи навсякъде и от всичко!
Поздравявам те! -
Интересно стихотворение ....
-
Богата си, Нели!
Поздрав! -
Нели, прекрасен, изискан, и изящен стих! Поздравления!!!
-
Да. От всичко и всички можем да научим по нещо. Дори от врага си- как да печелим с достойнство или как да губим с чест.
-
"Краката ме боляха.
… сякаш корени."
Много въздействащо...
-
Поздрав!
-
Красиво!
-
Чудесен стих!!!
Поздравления, Нелко*
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Рибите...добре са те научили!
Поздрав от сърце, Нели!