Не съм те доизрекла, не разбра ли?
Не съм те изживяла... да умирам.
Преминахме ли всичките предели?
Остана ли ми малко... да те имам?
Не съм те дообичала, не чу ли?
Не те намерих, за да те загубя.
Обичам те. Обичаш ме... Боли ли?
Какво ли да направя да откупя,
крещящата ми обич - стихотворна,
полепнала по устните ми хладни?!
В река, си спомням, исках да превърна
една мечта, оставяща ни жадни.
Не съм ти се наситила... Прости ми!
Но нека за последно те прегърна.
Очите ми - изплакани недели.
Поредна е... И няма да се върна.
© Кремена Стоева All rights reserved.